.:Пантофелия:.

Мария и Лимоните

2010-01-02T10:42:00.007+02:00

колаж: Албена Попова

добре защриховани
препълват се очите и
с измачканите и мечти
пак е заредила
пищовите
кучето
кафеварката -
резерва за (не)очаквани петъци

и чувам как
глазираните и шеги
я отклоняват в някаква невинност
бълбукат в чашата и с чай
разсейват се
прокашлят и разбъркват
тук-там лилавите и мисли

и изумен денят наднича отстрани
продрънква в йенска резеда
пищи и се кокори
замайва всичките врати
зън-зън
и издължава ръката и към коридора

гребе напред
гребе назад
водовъртеж от вехти аромати
и цоп -
потънали са и лъжи(ци)те
в лимоновото жълто на дъжда

М а р и я
отдавна е веществено доказана
единственото сепване на порива
изцежда всичките и букви
до кисело

разваля вятъра
райето на косата и
плющи вталено
клокочи
срича се
шуми:

“не съм за теб
не си за мен
но от този грип
няма отърване… ”

Мария и лимоните…

М а р и я
застрелвам те от упор
с лимонените ти кори
и киселее въздуха
М а р и я
и толкова е сладко
че люти

In Memory

2009-06-26T09:11:00.000+03:00

Suddenly, Last Summer - цитати

2009-06-06T12:17:00.000+03:00

фотография: Alberta

Истината е единственото нещо на което не се съпротивлявам. Казват, че истината е на дъното на бездънен кладенец. Чувствам се толкова странно. Направих каквото исках, без вие да ми казвате. Лудостта е по - самотна от смъртта. Нещо тънко и изящно като паяжината.

Очите му гледаха навътре, не навън. Знам само, че изведнъж миналото лято той не беше вече млад, изведнъж миналото лято се смениха вечерите със следобеди. Нажежен до бяло въздух. Навън цареше белота. Нажежена белота. Гореща, бяла улица.

Не тичах. Приближавах се. Побягнах. Тичах надолу. Най - лесно се тичаше надолу. Наоколо не се чуваше звук. Изрежете тази история от мозъка и!

Не беше мания за величие. Беше величие!

Едно време, някого е казал: Тя ме вижда и аз я виждам - повече не е необходимо. Мисля, че просто сънувам. Не е възможно да е истина! Как може да мразиш някого и да си останеш нормален?!

Да, всички ние се използваме и си мислим, че това е любов. Когато вече не можем да го правим, това е омраза.

Сутрин е и тя е още жива. Ставай! Е, щом след смъртта още живееш ставаш послушен.

Снимки на джуджуринки

2009-05-23T13:46:00.000+03:00

Фотография: Alberta

Arizona Dream

2008-08-17T15:12:00.000+03:00

"Добро утро, Колумб!" - с тези думи майка ми вечно ми напомняше, че Америка е вече открита и моите мечтания са далеч от живота. Но, защо да диша човек, ако познава велосипеда?!? Ако захапя велосипед и яхна ябълка ще знам истината. Но мисленето уморява повече от вършенето на нещата. Помня, че баща ми казваше: "За да надникнеш в душата на някой, поискай да ти покаже мечтите си. И тогава ще се смилиш над онези, които са по - зле."

Казвам се Аксел Блакмор. Работя в "Риба и дивеч". Хората си мислят, че броя риба, но не е вярно. Надничам в душите и мечтите им и ги пускам в мечтите си. Не е вярно, че рибите са глупави. Те знаят да мълчат. Глупаци са хората. Рибите си знаят всичко и нямат нужда да мислят. Рибите тръгват от малки поточета, пък аз ги подготвям за океана. Когато са готови да умрат се връщат откъдето идват. Това е моята връзка. Затова и аз отплувах към града. А, работата ми е да унищожавам рибите с ток, после да ги събирам една по една. Понякога в очите на риба виждам целия си живот. Само рибите могат да ми го покажат, затова ги обичам. Измервам и претеглям рибите за проверка. Ако им се говори, аз съм на разположение. Това е работата на рибешкия бог. Една рибка не съм уловил в лъжа. Нито пък да плува в лайна като хората. Затова обичам рибата си и Ню Йорк, а не защото привлича хората, както казваше мама. Там можеш да видиш всеки и никой да не те види. Работата е като шапка на главата и дори да си без гащи - да не се срамуваш докато тя е на главата ти.

Чичо Лео, бе постигнал всичко с труд. Но, защо му беше това "всичко"?! Илейн и Грейс бяха еднакви, но прекалено големи за едно тяло, колкото и да се обичаха или мразеха. Не бих казал след бурята, че животът е красиво нещо, но все се надявах ескимосчето от съня ми да изскочи отнякъде и да ме прегърне. Не се чувствах вече като риба и разбрах, че не знам нищо, но бях щастлив, че съм ЖИВ!