неделя, 17 август 2008 г.

Arizona Dream




"Добро утро, Колумб!" - с тези думи майка ми вечно ми напомняше, че Америка е вече открита и моите мечтания са далеч от живота. Но, защо да диша човек, ако познава велосипеда?!? Ако захапя велосипед и яхна ябълка ще знам истината. Но мисленето уморява повече от вършенето на нещата. Помня, че баща ми казваше: "За да надникнеш в душата на някой, поискай да ти покаже мечтите си. И тогава ще се смилиш над онези, които са по - зле."
Казвам се Аксел Блакмор. Работя в "Риба и дивеч". Хората си мислят, че броя риба, но не е вярно. Надничам в душите и мечтите им и ги пускам в мечтите си. Не е вярно, че рибите са глупави. Те знаят да мълчат. Глупаци са хората. Рибите си знаят всичко и нямат нужда да мислят. Рибите тръгват от малки поточета, пък аз ги подготвям за океана. Когато са готови да умрат се връщат откъдето идват. Това е моята връзка. Затова и аз отплувах към града. А, работата ми е да унищожавам рибите с ток, после да ги събирам една по една. Понякога в очите на риба виждам целия си живот. Само рибите могат да ми го покажат, затова ги обичам. Измервам и претеглям рибите за проверка. Ако им се говори, аз съм на разположение. Това е работата на рибешкия бог. Една рибка не съм уловил в лъжа. Нито пък да плува в лайна като хората. Затова обичам рибата си и Ню Йорк, а не защото привлича хората, както казваше мама. Там можеш да видиш всеки и никой да не те види. Работата е като шапка на главата и дори да си без гащи - да не се срамуваш докато тя е на главата ти.
Чичо Лео, бе постигнал всичко с труд. Но, защо му беше това "всичко"?! Илейн и Грейс бяха еднакви, но прекалено големи за едно тяло, колкото и да се обичаха или мразеха. Не бих казал след бурята, че животът е красиво нещо, но все се надявах ескимосчето от съня ми да изскочи отнякъде и да ме прегърне. Не се чувствах вече като риба и разбрах, че не знам нищо, но бях щастлив, че съм ЖИВ!