Milla Kara

Изключителната музика на една българка!
Сигурна съм, че ще останете впечатлени, запленени от таланта!

Виж!

Виж как танцува вятърът!
Чуй как тича времето отвътре!
Там са светлините на душите ни -
през процепите на закопчаните ни дрехи,
под пергамента на лицата ...

Дъгите на усмивките отрязват тъмното.
Б л е с т и м !

 

Текст и илюстрация: Албена Попова

Есенно

Дзак

Толкова отдавна не съм влизала тук :)
Привет хора!

Мария и Лимоните

колаж: Албена Попова


добре защриховани
препълват се очите и
с измачканите и мечти
пак е заредила
пищовите
кучето
кафеварката -
резерва за (не)очаквани петъци


и чувам как
глазираните и шеги
я отклоняват в някаква невинност
бълбукат в чашата и с чай
разсейват се
прокашлят и разбъркват
тук-там лилавите и мисли

и изумен денят наднича отстрани
продрънква в йенска резеда
пищи и се кокори
замайва всичките врати
зън-зън
и издължава ръката и към коридора

гребе напред
гребе назад
водовъртеж от вехти аромати
и цоп -
потънали са и лъжи(ци)те
в лимоновото жълто на дъжда

М а р и я
отдавна е веществено доказана
единственото сепване на порива
изцежда всичките и букви
до кисело

разваля вятъра
райето на косата и
плющи вталено
клокочи
срича се
шуми:

“не съм за теб
не си за мен
но от този грип
няма отърване… ”

Мария и лимоните…

М а р и я
застрелвам те от упор
с лимонените ти кори
и киселее въздуха
М а р и я
и толкова е сладко
че люти

In Memory

Suddenly, Last Summer - цитати

фотография: Alberta

Истината е единственото нещо на което не се съпротивлявам. Казват, че истината е на дъното на бездънен кладенец. Чувствам се толкова странно. Направих каквото исках, без вие да ми казвате. Лудостта е по - самотна от смъртта. Нещо тънко и изящно като паяжината.

Очите му гледаха навътре, не навън. Знам само, че изведнъж миналото лято той не беше вече млад, изведнъж миналото лято се смениха вечерите със следобеди. Нажежен до бяло въздух. Навън цареше белота. Нажежена белота. Гореща, бяла улица.

Не тичах. Приближавах се. Побягнах. Тичах надолу. Най - лесно се тичаше надолу. Наоколо не се чуваше звук. Изрежете тази история от мозъка и!

Не беше мания за величие. Беше величие!

Едно време, някого е казал: Тя ме вижда и аз я виждам - повече не е необходимо. Мисля, че просто сънувам. Не е възможно да е истина! Как може да мразиш някого и да си останеш нормален?!

Да, всички ние се използваме и си мислим, че това е любов. Когато вече не можем да го правим, това е омраза.

Сутрин е и тя е още жива. Ставай! Е, щом след смъртта още живееш ставаш послушен.