колаж: Албена Попова
добре защриховани
препълват се очите и
с измачканите и мечти
пак е заредила
пищовите
кучето
кафеварката -
резерва за (не)очаквани петъци
и чувам как
глазираните и шеги
я отклоняват в някаква невинност
бълбукат в чашата и с чай
разсейват се
прокашлят и разбъркват
тук-там лилавите и мисли
и изумен денят наднича отстрани
продрънква в йенска резеда
пищи и се кокори
замайва всичките врати
зън-зън
и издължава ръката и към коридора
гребе напред
гребе назад
водовъртеж от вехти аромати
и цоп -
потънали са и лъжи(ци)те
в лимоновото жълто на дъжда
М а р и я
отдавна е веществено доказана
единственото сепване на порива
изцежда всичките и букви
до кисело
разваля вятъра
райето на косата и
плющи вталено
клокочи
срича се
шуми:
“не съм за теб
не си за мен
но от този грип
няма отърване… ”
Мария и лимоните…
М а р и я
застрелвам те от упор
с лимонените ти кори
и киселее въздуха
М а р и я
и толкова е сладко
че люти